Плодът на Духа – Благост

Благост – това е онова нежно качество, чрез което в нашия живот осезаемо се усеща Христовата любов

             За описание на благостта хората лесно изберат думи. За повечето този плод на Духа се изразява с такива синоними като милост, състрадание, мекост, грижовност, доброта и много други топли, нежни думи. Само най-злият и ожесточен бандит не би желал да притежава такива привлекателни качества. Все пак всички тези думи не могат да изобразят силата на благостта – тази невидима сила, способна да преобразява живота, заменяйки човешката самовлюбеност и егоизъм с жив интерес към обкръжаващите ни хора.

             Една вярваща жена на име Мария, също както и много от нас, никога не е изпитвала никакви проблеми в това да възлюби Христос, нашия Спасител. Но думите “да възлюби своя ближен” не са и били много понятни. Разбира се, тя обичала ближните си, но съвършено абстрактно и теоретически. Мария все не намирала начин да изрази тази любов практически чрез добри постъпки.

             Когато от една християнска организация я помолили да доставя храната на една бедна самотна майка, живееща с дъщеричката си, Мария веднага се съгласила, макар че никога преди това не била правила нещо подобно. Пътувайки със своята модерна кола към една отдалечена и непозната част на града, Мария започнала да изпитва съмнения. Но като събрала смелост, почукала на вратата на една бедна къща. Отворила и слаба състарена жена. Без да каже нищо, тя се отдръпнала настрани, за да пропусне Мария в тъмната стая. Мария поставила пакета с продукти на масата и когато се готвела да си тръгне, съзряла в ъгъла шест-годишната дъщеричка на име Ива. Погледът на момиченцето бавно се движел от пакета с продукти към Мария и обратно. Изведнъж детето се затичало към гостенката, обгърнало я с ръчички и започнало да шепти: “Обичам те, обичам те, обичам те!” Мария била изпълнена със състрадание. Тя се навела към Ива, за да я вземе на ръце и да й каже, че също я обича. Но се вкаменила от ужас. Косичките на момиченцето били пълни с въшки. Мария виждала как те пълзят на няколко сантиметра от лицето й. Поискала веднага да избяга. Помолила се: “Господи, не ми давай да избягам оттук! Помогни ми да обичам това момиченце!” Мария не се съмнявала, че Господ я е довел тук. Той й помогнал да прегърне това скъпоценно дете, нуждаещо се от доброта и любов, повече отколкото от храна. Нито Мария, нито Ива щели някога да забравят това, което преживели. Сега самата Мария призовава вярващите от своята църква да оказват помощ на нуждаещите се хора, проявявайки истинска благост.

             Както за Мария, така и за всеки от нас корените на благостта са в Христос.

Малка дъщеря на един приятел веднъж ми напомни за това, като каза: “Благост – това е Иисус! Аз още не разбирам много неща, касаещи нашия Господ, и все пак прекрасно осъзнавам, какво е Неговата благост, тъй като всеки ден я преживявам в своя живот.”

             Благост – това е едно определено измерение на любовта на Христос, чрез което Неговата любов се проявява явно в живота ни. Господ Иисус Христос не се явява отдалечено благосклонно божество, Той е нашият Спасител и Приятел, Който действително се грижи за нужди ни.

 Благостта се нуждае от “ближни”

             Подобно на всички други качества от плода на Духа благостта не е украшение. Тя съществува, за да носи на другите хора помощ и радост. Строго казано, аз съм уверен, че благостта не може да съществува без обект – т. е. без “ближен”. Без ближния моята благост не може да се прояви истински и няма каквато и да е било ценност.

             „Постъпвайте като чеда на светлината, защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина“ /Ефесяни 5:8-9/

            Апостол Павел ни казва:  “Защото Негово творение сме ние, създадени в Христа Иисуса за добри дела, що Бог е предназначил да вършим.” (Ефес.2:10). Тези дела са ес-тественият израз на нашата благост. В живота на Мария благостта се родила, когато тя обърнала поглед от своето “аз” към момиченцето, намиращо се в нужда.

             Благостта – това е съзнателното решение да ценим другите хора толкова високо, колкото ценим самите себе си. И в числото на тези хора влизат не само нашите роднини и близки. Бог, който е благ даже към “неблагодарните, и към злите” (Лука 6:35), очаква от нас, че и ние ще се отнасяме по такъв начин с хората, отличаващи се от нас, и даже с тези, които не ни харесват. И фактически може да се случи така, щото именно такива хора се нуждаят най-много от нашето състрадание и в много случаи най-малко са способни да ни се отплатят за нашата благост.

             Благостта защитава и утвърждава достойнството на другите хора. Хората, които работят в кухнята, където се вари супа за бедните, се учат на този урок, явяващ се част от тяхната християнска подготовка. Те са задължени да гледат в очите на тези бедни гладни хора, на които сервират блготворителния обяд. Защото тези хора са не само едни бездомни клиенти, но са братя и сестри в Христос.

             Една моя позната, която помагаше доброволно в такава кухня, усвои тези истини по един незабравим начин. Тя се молила Бог да и даде храбростта да гледа в очите тези хора, които хранела. Какво било нейното удивление, когато веднъж погледнала в очите на своята родна сестра.

             Благостта не се явява някакво случайно събитие, подобно на кошница с празнични подаръци. Не е нужно да бъркаме благостта с добрата воля. Благостта – това е неотменима част от християнския живот, а добрата воля е само едно от средствата, чрез които ние я даваме на другите хора.

             Благостта може да се изразява в различни форми: в усмивка, в добра дума, в желание да послушаш човека, в докосване на ръката, въодушевление или съчувствие. Как- вато и да е формата, за благостта са необходими практика и молитва. Аз всеки ден се моля Бог да ми дава способност да укрепявам и да насърчавам хората, които Бог е благоволил да срещам по моя жизнен път. Без молитва и практика, аз неизбежно бих се отклонил, съсредоточавайки вниманието си само върху себе си.

             Макар че благостта не изисква героизъм, простите благи дела могат да оказват на другите огромно въздействие. Веднъж ми припомниха тази истина.

             В света, който е раздиран от икономически, расови, социални и религиозни противоречия благостта се възвишава над всички тези различия. На тези, които я прак-тикуват, тя дава драгоценната възможност да застанат редом с хора, които те иначе биха избягвали. Благите дела често предизвикват въпроса: “Защо ти правиш това за мен?” И тогава вече се разкриват прекрасни възможности за мощно свидетелстване на нашата вяра.

             Вярващите, които притежват благост, са се научили и са укрепнали да обичат отделните индивидуални души на ближните и да споделят с тях радост и скръб. Там, където другите виждат ненавист, те виждат любов; където другите виждат обида – те виждат прощение; където другите виждат разделение – те виждат примирение. Благите християни вместо отхвърляне дават приемане, заместват отчаянието с надежда и където другите виждат смърт, те виждат живот.

            На основание на проведени неотдавна изследвания може да се предположи, че хората, които редовно помагат на другите, действително живеят по-дълго и се чувстват по-добре от хората, които са загрижени само за себе си.

             Да обичаме хората и да се отнасяме към тях с благост, се оказва полезно и за тях и за нас. Ние сами ще установим това, когато ежедневно прилагаме на практика, благостта си към нашите ближни.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *