Monthly Archives: August 2019

Плодът на Духа – Дълготърпение

Проявявайки търпение сред изпитанията, ние израстваме в благодатта, развиваме благочестив характер и наследяваме Божиите обещания

             Както ябълката е плод на ябълковото дръвче, така и Христовият характер се явява “плод на Духа”. Ние не можем да “отгледаме” любов, радост, мир или друго от плода на Духа посредством своите собствени усилия. Те се явяват естествени продукти на живота, който е контролиран от Христовия Дух (Галат. 5:22-23). Развитието на този благочестив плод обаче не се случва нито автоматично, нито мигновенно. За разлика от ябълките на плодното дръвче, Христовият характер не се развива, ако ние от своя страна не полагаме старание.

             Вярващите трябва да решат не само да произведат плода, но и да определят, какъв именно плод те се готвят да произведат. Но даже и този случай желаният плод израства само след много молитва и големи усилия.

             В своето послание към Галатийската църква aп. Павел дава ясно да се разбере, че дарът на Святия Дух не прекратява войната между доброто и злото в живота на вярващия: “Защото плътта желае противното на духа, а духът – противното на плътта; те се противят един другиму…” (Галат. 5:17).

            Макар че Святият Дух не унищожава греховните желания в старата природа на човека, все пак апостолът настоява, че Святият Дух ни дава възможност да имаме окончателната победа. Но греховните желания се покоряват само дотолкова, доколкото вярващият “ходи по Духа” (5:16), “води се от Духа” (5:18) и “живее по Духа”(5:25).

             Аз вярвам, че това се отнася особено до търпението – четвъртия сред изброените в Писанията плодове на живота, контролиран от Святия Дух (Галат. 5:22-23).

             Търпението – това е способност в продължение на дълго време с благодарност да приминаваме през обстоятелства, които не съответстват на нашите обичайни желания. Търпението е тясно свързано със способността да понасяме страдания, с издържливостта и устойчивостта.

             Търпението – това е когато ние се помиряваме с неприятните за нас хора или обстоятелства, без да губим при това вярата си, без да се ожесточаваме, и продължавайки да постъпваме, както подобава на християни. Човекът проявява търпение като се сдържа, когато го провокират към суета или гняв.

             Апостол Павел ни съобщава за това, как той се е научил на дълготърпение, как го е развивал чрез обучаване и решителна борба: “…Понеже се научих да се задоволявам с каквото имам: знам да живея и в оскъдност, знам да живея и в изобилие; научен съм на всичко и всякак, и сит да бъда и глад да търпя, и в обилие да бъда и в лишение. Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява.” (Филип. 4:11-13).

             Тук апостолът подчертава, че се е научил на търпение, а това означава, че то не е дошло при него автоматически, когато е бил изпълнен със Святия Дух. Той е можел всичко, “за всичко имал сила”, включително да понася всякакви трудности, защото той се е научил да гледа на всичко през Божията гледна точка, черпейки сили от Самия Христос. Търпението е съществен елемент от християнския живот.

             То идва чрез действието на Божията сила вътре във вярващия. “Като се укрепявате с всякаква сила чрез Неговата славна мощ за всяко търпение и великодушие с радост” (Колос. 1:11).

             Търпението е главната характеристика на начина, пo кoитo ние проповядваме Евангелието. “Проповядвай словото…, увещавай с голямо дълготърпение и поука” (II Тим.4:2).

 „За пример на злострадание и дълготърпение вземете, братя мои, пророците, които говориха в името Господне.

Ето, ние облажаваме търпеливите. Слушали сте за търпението на Иова и видяхте какъв край му даде Господ“/Яков 5:10-11/

             Търпението е ключът към получаването на Божиите обещания. “За да се не влените, а да подражавате на ония, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.” (Евр.6:12).

             То прави християнския характер съвършен! “Търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.” (Яков 1:4).

             Търпението се явява път към благословения. “братя мои, пророците, които говориха в името Господне. Ето, ние облажаваме търпеливите. Слушали сте за търпението на Иова и видяхте какъв край му даде Господ, защото Господ е много милосърден и състрадателен.” (Яков 5:10-11). Един от най-трудните аспекти на търпението се явява очакването – на това са способни само малцина. Повечето хора гледат на очакването като на отрицателен опит. Но обикновено успехът зависи от това как човек използва такива периоди на очакване.

             Може би точно този период, който ви се струва време на съпротива, бездействие или застой, всъщност се явява период на очакване или на подготовката ви за изпълнение на задачи, за които още не сте готови. Характерът, спо-собностите и опитът, които вие придобивате в този период, могат да ви застраховат в бъдеще от падане и неудачи. И така нека търпението да има във вашия живот съвършено действие.

             Веднъж обезпокоеният цар на име Иорам запитал пророк Елисей: “Ето каква неволя от Господа! Какво да чакам занапред от Господа?” (4 Цар. 6:33). Много хора, които са болни, търпят лишения или се намират в изпитания, които са подлагани на оскърбления, потъват в депресия или чувстват себе си нещастни, много често тези хора си задават същия въпрос.

             Самария, градът на Иорам, бил обкръжен от сирийците. Те започнали дълга блокада, без да позволяват на никой да напуска града или да внася нещо в него. Скоро в Самария се свършили запасите от храна и вода. Хората стигнали дотам, че започнали да ядат глави от осли и гълъбов тор, а някои изпаднали в людоедство. Именно тогава Иорам казал: “Какво да чакам занапред от Господа?”

             Елисей вдъхновил хората и царя да се доверят на Бога и да чакат освобождението си. През тази същата нощ Бог така отстранил враговете, че те оставили на израилтяните всичката храна и съкровища, които се намирали в техния стан. Даже когато ситуацията изглежда безнадеждна, търпението не се предава пред отчаянието. Дръжте се, приятели мои! Бъдете дълготърпеливи! Вашето освобождение е на път!

 


Плодът на Духа – Благост

Благост – това е онова нежно качество, чрез което в нашия живот осезаемо се усеща Христовата любов

             За описание на благостта хората лесно изберат думи. За повечето този плод на Духа се изразява с такива синоними като милост, състрадание, мекост, грижовност, доброта и много други топли, нежни думи. Само най-злият и ожесточен бандит не би желал да притежава такива привлекателни качества. Все пак всички тези думи не могат да изобразят силата на благостта – тази невидима сила, способна да преобразява живота, заменяйки човешката самовлюбеност и егоизъм с жив интерес към обкръжаващите ни хора.

             Една вярваща жена на име Мария, също както и много от нас, никога не е изпитвала никакви проблеми в това да възлюби Христос, нашия Спасител. Но думите “да възлюби своя ближен” не са и били много понятни. Разбира се, тя обичала ближните си, но съвършено абстрактно и теоретически. Мария все не намирала начин да изрази тази любов практически чрез добри постъпки.

             Когато от една християнска организация я помолили да доставя храната на една бедна самотна майка, живееща с дъщеричката си, Мария веднага се съгласила, макар че никога преди това не била правила нещо подобно. Пътувайки със своята модерна кола към една отдалечена и непозната част на града, Мария започнала да изпитва съмнения. Но като събрала смелост, почукала на вратата на една бедна къща. Отворила и слаба състарена жена. Без да каже нищо, тя се отдръпнала настрани, за да пропусне Мария в тъмната стая. Мария поставила пакета с продукти на масата и когато се готвела да си тръгне, съзряла в ъгъла шест-годишната дъщеричка на име Ива. Погледът на момиченцето бавно се движел от пакета с продукти към Мария и обратно. Изведнъж детето се затичало към гостенката, обгърнало я с ръчички и започнало да шепти: “Обичам те, обичам те, обичам те!” Мария била изпълнена със състрадание. Тя се навела към Ива, за да я вземе на ръце и да й каже, че също я обича. Но се вкаменила от ужас. Косичките на момиченцето били пълни с въшки. Мария виждала как те пълзят на няколко сантиметра от лицето й. Поискала веднага да избяга. Помолила се: “Господи, не ми давай да избягам оттук! Помогни ми да обичам това момиченце!” Мария не се съмнявала, че Господ я е довел тук. Той й помогнал да прегърне това скъпоценно дете, нуждаещо се от доброта и любов, повече отколкото от храна. Нито Мария, нито Ива щели някога да забравят това, което преживели. Сега самата Мария призовава вярващите от своята църква да оказват помощ на нуждаещите се хора, проявявайки истинска благост.

             Както за Мария, така и за всеки от нас корените на благостта са в Христос.

Малка дъщеря на един приятел веднъж ми напомни за това, като каза: “Благост – това е Иисус! Аз още не разбирам много неща, касаещи нашия Господ, и все пак прекрасно осъзнавам, какво е Неговата благост, тъй като всеки ден я преживявам в своя живот.”

             Благост – това е едно определено измерение на любовта на Христос, чрез което Неговата любов се проявява явно в живота ни. Господ Иисус Христос не се явява отдалечено благосклонно божество, Той е нашият Спасител и Приятел, Който действително се грижи за нужди ни.

 Благостта се нуждае от “ближни”

             Подобно на всички други качества от плода на Духа благостта не е украшение. Тя съществува, за да носи на другите хора помощ и радост. Строго казано, аз съм уверен, че благостта не може да съществува без обект – т. е. без “ближен”. Без ближния моята благост не може да се прояви истински и няма каквато и да е било ценност.

             „Постъпвайте като чеда на светлината, защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина“ /Ефесяни 5:8-9/

            Апостол Павел ни казва:  “Защото Негово творение сме ние, създадени в Христа Иисуса за добри дела, що Бог е предназначил да вършим.” (Ефес.2:10). Тези дела са ес-тественият израз на нашата благост. В живота на Мария благостта се родила, когато тя обърнала поглед от своето “аз” към момиченцето, намиращо се в нужда.

             Благостта – това е съзнателното решение да ценим другите хора толкова високо, колкото ценим самите себе си. И в числото на тези хора влизат не само нашите роднини и близки. Бог, който е благ даже към “неблагодарните, и към злите” (Лука 6:35), очаква от нас, че и ние ще се отнасяме по такъв начин с хората, отличаващи се от нас, и даже с тези, които не ни харесват. И фактически може да се случи така, щото именно такива хора се нуждаят най-много от нашето състрадание и в много случаи най-малко са способни да ни се отплатят за нашата благост.

             Благостта защитава и утвърждава достойнството на другите хора. Хората, които работят в кухнята, където се вари супа за бедните, се учат на този урок, явяващ се част от тяхната християнска подготовка. Те са задължени да гледат в очите на тези бедни гладни хора, на които сервират блготворителния обяд. Защото тези хора са не само едни бездомни клиенти, но са братя и сестри в Христос.

             Една моя позната, която помагаше доброволно в такава кухня, усвои тези истини по един незабравим начин. Тя се молила Бог да и даде храбростта да гледа в очите тези хора, които хранела. Какво било нейното удивление, когато веднъж погледнала в очите на своята родна сестра.

             Благостта не се явява някакво случайно събитие, подобно на кошница с празнични подаръци. Не е нужно да бъркаме благостта с добрата воля. Благостта – това е неотменима част от християнския живот, а добрата воля е само едно от средствата, чрез които ние я даваме на другите хора.

             Благостта може да се изразява в различни форми: в усмивка, в добра дума, в желание да послушаш човека, в докосване на ръката, въодушевление или съчувствие. Как- вато и да е формата, за благостта са необходими практика и молитва. Аз всеки ден се моля Бог да ми дава способност да укрепявам и да насърчавам хората, които Бог е благоволил да срещам по моя жизнен път. Без молитва и практика, аз неизбежно бих се отклонил, съсредоточавайки вниманието си само върху себе си.

             Макар че благостта не изисква героизъм, простите благи дела могат да оказват на другите огромно въздействие. Веднъж ми припомниха тази истина.

             В света, който е раздиран от икономически, расови, социални и религиозни противоречия благостта се възвишава над всички тези различия. На тези, които я прак-тикуват, тя дава драгоценната възможност да застанат редом с хора, които те иначе биха избягвали. Благите дела често предизвикват въпроса: “Защо ти правиш това за мен?” И тогава вече се разкриват прекрасни възможности за мощно свидетелстване на нашата вяра.

             Вярващите, които притежват благост, са се научили и са укрепнали да обичат отделните индивидуални души на ближните и да споделят с тях радост и скръб. Там, където другите виждат ненавист, те виждат любов; където другите виждат обида – те виждат прощение; където другите виждат разделение – те виждат примирение. Благите християни вместо отхвърляне дават приемане, заместват отчаянието с надежда и където другите виждат смърт, те виждат живот.

            На основание на проведени неотдавна изследвания може да се предположи, че хората, които редовно помагат на другите, действително живеят по-дълго и се чувстват по-добре от хората, които са загрижени само за себе си.

             Да обичаме хората и да се отнасяме към тях с благост, се оказва полезно и за тях и за нас. Ние сами ще установим това, когато ежедневно прилагаме на практика, благостта си към нашите ближни.