Изкуственият интелект и душата

Изглежда, че съществува присъщ боголовски конфликт между силният изкуствен интелект, от една страна, и библейското учение относно произхода на душата, човешката ценност и човечността, създадени по Божия образ, от друга страна, доказано, че е неоснователно. Поради това християнското боголовие няма отношение към твърдението, че възможността за технологични постижения в тази област е присъщо ограничена. Обмисля се също и как библейското разбиране за човешката личност може да информира работата по изкуствения интелект.

В продължение на много години мислителите са спекулирали за създаването на машина, която заслужава да бъде наречена човек. Нещо повече, интелигентни роботи или андроиди от различен вид са изтъквани в произведенията на популярната култура (напр. Командир Дейта от  Стар Трек: Следващото поколение, R2D2 или C3PO от “Междузвездни войни”, Андрю Мартин от кратката история на Айзък Азимов, който по-късно се превръща във филма ” Двестагодишен човек” или Дейвид от филма  „Изкуствен интелект”). Теоретично възможо ли е да се създаде такава машина? Разбира се, днес има много хора, които вярват, че това е така. Например, Родни Брукс, директор на лабораторията по компютърни науки и изкуствен интелект в Масачузетският технологичен институт, твърди, че “въпросът тогава е кога, а не ако, ще изградим самовъзпроизвеждащи се интелигентни роботи.“[1] Въпреки това някои християни виждат тази възможност като противоречаща на християнските доктрини относно човечеството, като природата на душата или сътвореието на човека по Божии образ. Както един писател каза: “Напълно признавам, че моето богословие ще се разпадне с появата на интелигентни машини”.[2]

Има ли съществен конфликт между библейското учение и идеята за Изкуствен интелект? Или по-скоро е случай, в който християнското богословие има какво да каже за това как човек може да се доближи до такава цел? Имайте предвид, че те са формулирани като богословски въпроси, а не като технологични. Никакви съществуващи системи дори не се доближават до вида ителект, показан от Командир Дейта, да кажем, и няма твърди доказателства, че подобна система ще съществува в близко бъдеще, ако изобщо някога съществува. Но този, който вярва в тази възможност, може легитимно да посочи дълга история на технологии, които днес приемаме за даденост, а същите някога са се смятали за невъзможни. Въпросът, на който искам да обърна внимание тук е дали християнското боголовие има някакъв необходим дял в невъзможността да се създаде артефакт, който заслужава да бъде наречен човек, от една страна, и има  ли какво да се каже за това как човек може да преследва такава цел, от друга. По-конкретно искам да разгледам три въпроса:

  1. Има ли конфликт между изкуствения интелект и библейското учение за произхода на човешката душа?
  2. Има ли конфликт между изкуствения интелект и библейското учение за човешката стойност или за нашето сътворение по Божий образ?
  3. Дали библейското учение за човешката личност има някакви последици за работата в изкуствения интелект?

Първо, обаче, трябва да разгледаме един предварително зададен въпрос: какво имаме предвид под фразата “изкуствен интелект”?

Какво разбираме под „Изкуствен интелект“?

С изобретяването на цифровия компютър идеята за създаване на интелигентни роботи се премести от сферата на фантастиката в действителни изследователски програми, често наричани “изкуствен интелект”. Въпреки това, различните писатели обаче използват тази фраза с голямо разнообразие от значения, както по отношение на целите, така и по отношение на основната методология. (Наистина, авторът на един учебник за студенти говори за “парадоксалната представа за сферата на обучение, чиито основни цели включват собствената му дефиниция”[3]). По отношение на целите терминът се използва по два съвсем различни начина.

Понякога “изкуствен интелект” се използва за процеси, които постигат същите резултати като човешката интелигентност (или дори по-добри резултати) в конкретна област. (Това понякога се нарича “слаб ИИ”). Старо, но често цитирано определение, което отразява това, е “науката за машините да правят неща, които да изискват интелигентност, ако се извършват от хора”[4]. Например, Deep Blue – шахматистката програма, която победи световния шампион по шахмат Гари Каспаров през 1997 г. (с резултат от 3.5 до 2.5 в мач от шест игри), използва евристичните познания за бордовите ситуации от библиотеката на професионалите  игри от човешки експерти, съчетани със сложни стратегии за оформление. По-нататъшната работа в тази област може да доведе до системи, които никой човек не може да победи.[5] За анимирание на армиите във йилма „Властелинът на пръстените: Завръщането на краля“ са използвайки софтуерни агенти, които да генерират отделните воини. ного банки и други кредитори използват автоматизирани истеми за кредитни оценки, за  да могат по ефективно да оценнят потенциалните кредитополучатели. Такива системи, макар и много ефективни в своята област, са безполезни извън нея – напр. Агентите, използвани за анимирането на “Властелинът на пръстените”, не могат да играят шахматни игри или  да се  използват за кредитни приложения.

От друга страна, „изкуствен интелект“ понякога се използва в широк смисъл, за да се насочим към целта да се създадат машини, които са интелигентни (и по този начин дори самосъзнателни личности), точно както ние сме хора – например като роботи на научна фантастика андроиди, изброени по-рано. (Понякога това се нарича “силен ИИ”). Докато някои изследователи на изкуствения интелект смятат, че работата по слабия ИИ е такава, че да генерира прозрения, които в крайна сметка ще доведат до постигането на силен Изкуствен интелект, други изследователи са щастливи да обърнат вниманието си към първите, без да се ангажират с тях.[6]

 

Докато работата по слабия изкуствен интелект може да повдигне значителни етични въпроси, свързани с уместността на възлагането на определени задачи на машините, силния изкуствен интелект е този, който повдига въпроси, свързани с основната природа на човечеството, в центъра на тази статия. За да направя това ясно, понякога ще използвам думата “личност” вместо думите “интелигентен” или “човек”. “Интелигентността” се поддава на множество интерпретации и изглежда, че е приложим (поне до известна степен) и към животните. “Човек” е твърде ограничително – християнската вяра признава съществуването на личности, които не са хора (например Бог и ангелите).[7] Разбира се, терминът “личност” сам по себе си се нуждае от определение. Аз ще използвам термина в смисъла на определението на Лин Кръндър Бейкър: “Това, което прави човека  личност, е способността да има перспектива от първо лице”.[8] Тя на друго място определя това като “перспектива, от която човек се мисли за индивид, изправен пред свят, като предмет, различен от всичко останало”, и продължава да твърди, че “всички съзнателни същества са предмет на опит (т.е. са съзнателни) , но не всички съзнателни същества имат концепции от първо лице за себе си. Само онези, които правят – онези, които имат перспективи от първо лице – са напълно самосъзнателни. “[9]  

Край на Първа част

[1]   Brooks, Rodney A. Flesh and Machine (New York: Pantheon, 2002), 209.

[2]  Dembski, William “Conflating Matter and Mind,” Perspectives on Science and Christian Faith 43, no. 2 (June 1991): 109.

[3]    Luger, George Artificial Intelligence: Structures and Strategies for Complex Problem Solving, 5th ed. (Reading, MA: Addison-Wesley, 2005), 2.

[4]   Minsky, Marvin Semantic Information Processing (Cambridge, MA: The MIT Press, 1968), v

[5] Campbell, Murray S. “An Enjoyable Game” in David G. Stork, ed., HAL’s Legacy: 2001‘s Computer as Dream and Reality (Cambridge, MA: The MIT Press, 1997), 94. Изглежда, че успехът на Deep Blue е довел до загуба на интерес към по-нататъшното развитие на програмите за шах-игра с висока мощност.

[6]  Schank, Roger “I’m sorry, Dave, I’m afraid I can’t do that,” in Stork, ed., HAL’s Legacy, 189

[7] Разбира се, да се каже, че има личности, които не са хора, не е същото, за да каже, че има хора, които не са личноти. Това не е това, което казвам тук!

[8]   Baker, Lynne Rudder Persons and Bodies: A Constitution View (Cambridge: Cambridge University Press, 2000), 91.

[9]  Baker, Lynne Rudder Persons and Bodies: A Constitution View (Cambridge: Cambridge University Press, 2000), 60. Бейкър продължава да прави разлика между “слаби явления от първо лице” (които могат да изпитат по-високи нечовешки животни) и “силни феномени на първо лице” (които са от съществено значение за пълното самосъзнание и перспективата от първо лице).

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *