Бог действително ли съществува? Как мога да съм сигурен/сигурна, че Бог действително съществува?

Знаем, че Бог действително съществува, защото Той се е разкрил чрез три основни начина: чрез творението, чрез Словото Си и в Сина си, Иисус Христос.

Най-основното доказателство за Божието съществуване е просто това, което Той е сътворил: “Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми.” (Римляни 1:20). “Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта.” (Псалом 18:2).

Ако намеря ръчен часовник насред полето, няма да приема, че той просто се е “появил” от нищото или че винаги е съществувал. Като съдя по устройството на часовника, ще предположа, че има някой, който го е проектирал. В света около нас обаче аз откривам много по-велик замисъл и много по-голяма прецизност. Нашата мярка за времето не се основава на часовници, а на Божието дело – редовното въртене на земята (и радиоактивните свойства на цезия–133 атом). Вселената разкрива своя велик замисъл, което говори за това, че съществува и велик Проектант.

Ако открия закодирано послание, аз ще потърся криптограф, който да ми помогне да дешифрирам кода. Предположението ми би било, че някой интелигентен човек е изпратил посланието – същият, който е създал и кода. Колко сложен е “кодът” на ДНК, която носим във всяка клетка от телата си? Сложността и целта на ДНК не потвърждава ли съществуването на Интелигентен Автор на кода?

Бог не само е създал сложен и фино настроен физически свят, но е вложил и чувството за вечност в сърцето на всеки човек (Еклисиаст 3:11). Човекът има вродено усещане, че съществува нещо много повече от това, което виждат очите му – че има по-висше съществуване от ежедневната рутина. Нашето чувство за вечност се проявява поне по два начина: чрез създаването на закона и чрез поклонението.

Всяка една цивилизация в историята на човечеството цени определени морални закони, които учудващо си приличат в различните култури. Така например, идеята за любовта се цени от всички, докато лъжата всеобщо се осъжда. Този широко приет морал, това глобално разбиране за добро и зло сочи към Върховно морално Същество, което е дало тези нравствени принципи.

По същия начин хората по цял свят, независимо от културата си, са развивали система за поклонение. Обектите на поклонението може и да се различават, но усещането за “по-висша сила” безспорно е част от човешкото същество. Склонността ни да се покланяме съответства на факта, че Бог ни е създал “по Свой образ” (Битие 1:27).

Бог ни се е разкрил посредством Словото си – Библията. Навсякъде в Писанието съществуванието на Бога се приема за очевиден факт (Битие 1:1; Изход 3:14). Когато Бенджамин Франклин написва своята Автобиография, той не си губи времето да доказва собственото си съществуване. По същия начин и Бог не отделя много време, за да докаже собственото си съществуване в Своята книга. Животопроменящата същност на Библията, нейната цялостност и чудесата, които съпътстват написването й, би трябвало да са достатъчни основания, за да я изследваме по-задълбочено.

Третият начин, чрез който Бог се разкрива, е чрез Неговия Син, Иисус Христос (Иоан 14:6-11). “В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото…И Словото стана плът, и живя между нас…” (Йоан 1:1, 14). В Господ Иисус Христос “…телесно обитава всичката пълнота на Божеството” (Колосяни 2:9).

В удивителния си живот, докато е на земята, Христос спазва съвършено целия старозаветен закон и изпълнява пророчествата относно Месията (Матей 5:17). Той извършва безброй дела, които са израз на състраданието му към хората, и публични чудеса, за да удостовери истинността на посланието си и да засвидетелства своята божественост (Иоан 21:24-25). И тогава, три дни след смъртта Му на кръста, Той възкръсва от мъртвите – факт, който бива потвърден от стотици свидетели (I Коринтяни 15:6). Съществуват изобилни исторически “доказателства” за това кой е Иисус Христос. Както свети апостол Павел казва: “защото това не е вършено в някой кът” (Деяния 26:26).

Осъзнаваме, че винаги ще има скептици, които ще представят своите собствени идеи за Бога и ще гледат скептично на доказателствата. Ще има и такива, които никога няма да бъдат убедени, независимо от това колко доказателства им се предоставят (Псалм 13:2). Защото всичко се свежда до вярата (Евреи 11:6).

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *