Плодът на Духа – Вяра

Благодарение на верността на Самия Бог и ние можем да бъдем верни

            Новият Завет говори за три вида вяра. Първият е тази вяра, чрез която можем да живеем. Този вид вяра ни дава способност да живеем сега и да живеем вечно, защото „праведният чрез вяра ще бъде жив“ (Римл.1:17). Тази вяра е основана на постоянно и лично взаимоотношение с Бога и дава на вярващия сила и мотивация за християнски живот (Римл. 5:1,2).

            Вторият вид вяра е дарът вяра, за който говори aп. Павел в I Кор.12:9, където той изброява всички дарби на Духа. Това е собствената вяра на Самия Бог, свръхестествена вяра, с която Той ни надарява тогава, когато най-много се нуждаем от нея. Тази вяра Бог ни дава чрез Святия Дух.

            Третият вид вяра се явява плодът вяра и това е този аспект на характера, който ние сме длъжни щателно да отглеждаме. Когато апостол Павел пишел на Галатяните за този духовен плод, то той е използвал дума, която може да се преведе двуяко. В някои преводи на Библията тази дума е преведена като „вяра“, а в други като „вярност“.

            И двата превода се явяват правилни, макар че нито един от тях не е достатъчно съвършен. Гръцката дума в действителност означава и едното и другото, т. е. и вяра, и вярност, фактически разделението в етимологията на тези думи в нашето съзнание е като че ли изкуствено. В езика на оригинала вярата включва верността, а верността без вяра е невъзможна. Можем да си мислим за тези две неща като за двете страни на една и съща монета.

            Ключовото понятие в случая се явява „зависимостта“. От една страна, да придобием вяра означава да се научим да разчитаме на Бога във всяка ситуация и при всякакви обстоятелства. Вярност, от друга страна, значи да бъдеш човек, на когото може да се разчита, т. е. човек, на когото може да се довери и Бог, и другите хора.

Вяра и посвещение

            Кой аспект от плода на Духа наричаме вяра? – Спокойното, устойчиво, непрестанно доверие в Божията милост, мъдрост, сила, власт и надеждност. Външното проявление на този плод се явява стабилността. Плодът вяра не е възбуждащ, развълнуван и не изпада в паника, не губи победата и не помисля за отстъпление и капитулация. Плодът вяра – това е постоянното и невъзмутимо упование на Бога.

            Такова отношение на доверие се основава на Божиите обещания, дадени в Писанието: „При това знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро“ (Римл. 8:28).

            Разбира се, ние трябва да отговаряме на условията, поставени от Бога в това обещание. Ние трябва да сме Му верни в любовта и да живеем съгласно Неговата воля за нашия живот. Ако ние отговаряме на това условие, то ние знаем – при всякакви обстоятелства, Бог ще направи така, че всичко да ни съдейства за добро. Тогава няма да имаме причина за паника.

            Тази истина е ярко илюстрирана във Второто Послание на апостол Павел към Тимотей. Това писмо Апостолът е писал при много тежки условия, малко време преди смъртта си. Напуснат от бивши верни приятели и оказал се на старини в затвора, Той очаквал съда и възможната присъда, страдайки при това от физическа болка и липса на топло облекло.

            И все пак послушайте какво пише апостол Павел: „Затова и така страдам; ала не се срамувам, понеже зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е мощен да запази моя залог за оня ден“ (II Тим. 1:12).

            “А без вяра не е възможно да се угоди Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува…” (Евр. 11:6)

            Ключовата дума в тази част от Писанията е „запази“. Да вярваш в Бога означава да Му довериш себе си. Ако ние действително знаем, че сме отдали себе си напълно и без всякакъв остатък в ръката на Бога, това значи че ние действително сме повярвали и сме се посветили Нему. И тогава ние можем с увереност да знаем, че всичко, което следва от нашето посвещение ще бъде това най-добро, което Бог извършва за нас.

Бог е верен, а вие?

            За да разберем другия аспект на този плод – верността, ние трябва да усвоим твърдо един факт, за който Писанието многократно повтаря: Бог е верен! Какво означава тогава плодът вярност? Това е, когато позволяваме на Бога да изработва в нас вярност, когато Му позволяваме да ни преобразува по Своя образ.

            Но ние трябва да осъзнаваме, че за този процес е необходима практика. Нищо не произлиза от само себе си. Всеки плод трябва да се култивира. Никой друг плод не изисква толкова много усилия по отглеждането, както плодът вярност.

            По какъв начин ние изграждаме в нас едно вярно сърце? Това започва от малките неща. Христос каза: „Верният в най-малкото е верен и в многото, а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото“ (Лука 16:10).

            Ние показваме какви сме, когато поемаме малки, на пръв поглед незначителни отговорности. Именно в това най-много се вижда нашата вярност или невярност, именно тук се проявява и нашият характер. Същото се отнася и за Божието Царство: ако ние се окажем неверни в малкото, никога няма да ни повишат от заеманото положение. Възможно е още сега да пожелаете да се проверите, доколко сте верни.

            Позволете ми да ви задам четири лични въпроса:

  1. Нарушавате ли обещанията, които давате на своите деца или съпруг? Тъжно е, че много християни са верни повече на задълженията към своите работодатели, отколкото на своите семейни задължения.

  1. Закъснявате ли за отрано определени срещи? Бог никога не закъснява. Божието слънце никога не закъснява с изгрева и със залеза. За всичко в тази вселена Бог носи отговорност – пунктуално! Ако вие не сте точни и пунктуални, вие не изявявате Божията вярност.
  2. Плащате ли наврете всички свои cметкu? Вие можете да кажете, че много често се нуждаете от пари и затова имате винаги заеми. Но нали това е за сметка на вашите кредитори, може би и те имат нужда от пари. Небрежността и бавенето при изплащане на дългове също говори за отсъствието на Божията вярност при вас.

  1. Може би взетате назаем и не връщате? Ако постъпвате така, прочетете какво говорят Писанията: „Нечестивецът взема в заем и не връща“ (Пс.37:21). Нямам предвид, че всеки, който не си изплаща дълговете е нечестив. Но ако вие сте християнин, който взима пари и след това не ги връща навреме, то в този аспект вашият живот не отразява верността на Бога.

            Съгласно думите на Христос това как ние постъпваме с парите се явява проверка за истинността на нашата вярност. „И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското?“(Лука 16:11).

 Верността започва с малкото, а не с голямото. Тя започва от материалните неща, а не с духовните.

Вяра и вярност

            Ние можем да видим колко тяс¬но са съединени в едно двата аспекта на този духовен плод: вярата и верността. Нашата вяра се основава на Божията вярност, която Той проявява, изпълнявайки дадените ни обещания. На свой ред Неговата вярност ни дава възможност да станем хора, верни на своите за-дължения – мъже и жени, които са верни на Бога и са верни един на друг.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *