ТРИТЕ КРЪСТА

Трите кръста, издигнати на Голгота, на които увиснаха Божият Син и двамата злодеи и днес две хиляди години след това, възприемаме като свидетелство за човешката жестокост и белег на бездната на смъртта. Но имаше една разлика, върху два от тях заблестя небесната светлина , а върху третия остана вечният мрак, вечната тъма.

Кръстът в дясно е паметник на вечно спасение. На този кръст Христос спаси един разбойник, когото човешките закони погубваха за неговите престъпления.

Кръстът в ляво паметник на вечно унижение. Върху него умря един разбойник, който също имаше благовремие да се покае в последния четвърт час, ако пожелаеше.

СРЕДНИЯТ КРЪСТ

Средният кръст е паметник на вечното примирение между земята и небето. Тук Христос  сякаш хваща ръката на грешника и на Бога и ги помирява – Той, Христос е арбитърът между Божията справедливост и човешката неправда.

Когато говорим за средния кръст, ние не говорим за „проклетото“ дърво, а за Този, Който беше прикован на него. „А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа.“ Иоан 17:3.

Изучавайки и опознавайки образа на нашия Господ Иисус Хритос е важно да отделим три Неговиосновни храктеристики:

  1. Христос е пророк! Той е въздигнат от Бога – силен в слово и дело, въздигнат е и самия Бог в Него, Първородният  преди всяко създание. Никой преди Христос не е говорил с такава дълбока увереност по отношение на бъдещето, по отношение на Своето учение и по отношение на Себе Си: “Небе и земя ще преминат, ала думите Ми няма да преминат” – уверява нашия Господ. На Своите СиТой каза: „преди Авраам да е бил, Аз съм… Аз съм вечно Съществуващият.“ Което ще рече: вечен, безначален, безкраен.
  2. Христос е първосвещеник! Той е и самата жертва и самаа служба, защото извършваше първосвещеникческа служба, удовлетворявайки Бога чрез собтвеното Си пожертване. Без Неговото присъствие никоя служба не може да бъде истинска, без Неговата жертва никоя жертва не може да бъде истинска. На кръста Хритос изтърпяваше две присъди: на първосвещениците и на Бога, тъй като свещениците съдеха Него, а Бог съдеше греха. „Защото Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи, та да станем чрез Него праведни пред Бога.“  (2Кор. 5:21). Божието изявление за Христос излезе от устата на Каиафа: „…за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине. И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа, и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии.“ (Иоан 11:50-52).
  3. Христос е Цар! Той произхождаше от царски род, притежаваше царствена натура и се призна за такъв пред Пилат. „А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината.“ (Иоан 18:37). А тези, които  Го разпъваха поставиха на кръста гръмкия надпис „Този е Иисус, Царят Иудейски!“ (Мат. 27:37).

Иродовци и Пилатовци, свещеници и първосвещеници, книжници и фарисеи напразно се плашеха от Христа. Той, ако и да се провъзгласяваше за цар, цартвотот Му не беше от този свят. Христос каза на Пилат: „Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук.“ (Иоан 18:36).

Слава на Бога! Христос е Цар на нашите сърцаи царството Му се състои от вички изкупени народи , племена и езици.

Вслушайте се, братя и сестри, в Христовите думи, като в думи на пророк! Осветете се чрез Този Първосвещеник, за да бъдеш примирен с Бога! Поклони се а Царя на царете и Господа на Господарите!

НА КРЪСТА В ДЯСНО

Там висеше един престъпник и злодей. Как става човек такъв?  Изведнъж или постепенно? Името на този човек е премълчано, познаваме го само по нарицателното: „злодей“. Той беше един от участниците в непоносимото страдание там, на Голгота. Двамата злодейци хулеха и погубителите, и  Него, а Иисус се молеше за всички забравил собствената Си мъка.Така се зачна вярата в сърцето на злодея, което скоро щеше да престане да пулсира. И последва едно признание, най-безценното в този момент: „та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото? А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил. „ ( Лука 23:40-41).

Какво представлява една изповед в напрегнато предсмъртно състояние? Каква е цената на последния вик към Бога ? можем да преценим само по резултатите: След покаянието Христос обещал на каещия се злодеец рая.

Покаянието  на злодея винаги се противопоставя на учението за „чистилището“. Тук, а не на ония свят е чистилището. И от греховете ни може да ни очисти само святата Хритова кръв.  Спасението а злодея ще се противопостави и на учението за „несъзнателното“ състояние на душата между смъртта и последния съд. Христовото обещание не е за тогава – някога, а за днес.  Спасението на злодея най – после се противопоставя и на учението за прераждането. Злодеят имаше да изкупува много грехове, но Христос му ги опрости изведнъж, с което не се потвърди  „закона за кармата”. Нужно е рождение свише, вяра и отркита изповед – и нищо повече за да бъдеш спасен. Поуката за нас е, че няма толкова голям грешник, който да не може да се  спаси. Воторо, няма прекалено късно време – и последните минути смъртта могат да станат минути на спасение. И трето, няма прекалено късно време за духовна работа….

КРЪСТЪТ В ЛЯВО

И на него висеше престъпник. И той беше човек , създаден по Божия образ, но престъпил човешките закони, беше осъден на смърт. Страдаше сам жестокои страданието на Богочовека не му оказа влияние. В коравото му сърце не се намери място за покаяние и срам от делата му. Той стана съучастник в опозоряването на Христа с хулите си. Вместо да търси прошка и милост, той намери сили за богохулство. Неговото безумие беше разобличено и в последния миг неговия събрат викна: „Та и от Бога ли се не боиш?”

Един  злодей вися до кръста на самия Спасител, но не можа да се възползва от спасението. Колко жалко! Умря от жажда, когато самият извор на живота беше до него. Умря като проклет грешник! Адските сили го чакаха, за да го занесат в бездната, въпреки че можеше да бъде спасен, можеше, но неискаше. Неговият кръст е оставен за предупреждение. Чуваш ли, душо моя? Той предупреждава: „Не ме подражавай, защото ще погинеш!”

Братя и сестри, да вземем пример от кръста в дясно,и да гледаме към средния кръст, за да не споделим участта на вечно погиващия!

Кръстът, на който юдеите мислеха, че ще унищожат Христа, сложи корона на главата Му. Кроткият Божии агнец бе заклан, без да отвори устата Си. Затова и Христос бе издигнат на кръста и по – горе от кръста – в славта, отдясно на Бога Отца! Какво още да прибавим към това? Освен нашата вяра и воля да Го следваме чак до голгота – в смъртта и възкресението Му.

Амин!

Хачик Язъджиян

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *