СЕМЕЙСТВОТО ПРЕЗ БОЖИЯТА ПРИЗМА

Силата на един народ, на църк­вата и цивилизацията зависи до го­ляма степен от здравината на се­мейството – най-малката обществе­на единица. Всички здравомислещи хора и обществени институции по­лагат усилия чрез възпитание, зако­ни и други методи да се укрепи, заз­драви и стабилизира семейството.

Словата, съдържащи се в Биб­лията, са записани чрез човеци, дви­жени от Светия Дух, но не всички изговорени думи и извършени пос­тъпки в Божието Слово са боговдъхновени. Библията е единствената книга, която безпогрешно от Божие име разкрива целта и смисъла на човешкия живот. Човекът е личност, състояща се от ма­териално и духов­но естество. До- шъл е в битие по желание на Творе­ца. Има разум, чувства, воля и е единственото съ­щество, надарено със съвест. Чове­кът, носещ в себе си частица от Бо­жието естество, е безсмъртен. Чрез грехопадението на Адам и Ева ми­сията на човечеството е компроментирана. Хората, изгонени от Рая, отделени от Бога, изгубват и безсмъртието си, за да не живеят вечно в несъвършенство.

Всяка човешка личност има ма­териално (биологично, социално, икономическо…) и духовно предназ­начение. Вярата и послушанието на Божиите изисквания определят съд­бата на всеки човек през вечността.

Между многото поучения, съ­държащи се в Словото Божие, Бог категорично определя предназначе­нието на семейството.

„Не е добро за човека да бъде сам… “

(Бит. 2:18-25)

В нито едно от създадените тво­рения човек не е могъл да си наме­ри подходящ другар. Творецът сам създава подходящ помощник на мъ­жа. Има едно интересно тълкуване на мястото и начина, по който е съз­дадена жената. Тя не бе създадена от главата на мъжа, за да не господ­ства над него, нито от краката, за да не бъда тъпкана от него, но бе изваяна от неговото ребро – част, намираща се до сърцето, за да бъ­де възлюбена от мъжа, под мишни­цата, за да бъда закриляна от него. Така мъжът и жената станаха едно цяло: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът.

Бог е предназначил семейство­то както за продължение на човешкия род, така и за да се възпита на­божно поколение с християнски добродетели, децата да се научат на послушание, покорство и любов. Родителите дават на децата си и материален, и морален живот. Чрез своя пример и възпитание те подготвят децата си за вечния жи­вот. Младият Тимотей приел вя­рата от баба си и от майка си. Той знаел писанията от малък, за това като пораснал, станал добър Бо­жий служител.

Според Божия промисъл мъжът и жената трябва взаимно да се до­пълват. В гръцката митология има една легенда. Когато боговете на Олимп създали човека, той бил съ­щество като двама човека, залепе­ни за гърбовете: с две глави, чети­ри очи, четири ръце и четири кра­ка. Това създание било много ум­но, хитро, движело се насам-натам без да се обръща. Уплашили се бо­говете и, за да го обезсилят, разде­лили го през средата на две. Отто­гава човек е само половин същест­ во, което търси, търси съответната си половинка. Когато се съединят двете части на едно и също цяло, се създава хармонично и щастливо семейство. В противен случай…

„Какво общо има верният с неверния?

(II Кор. 6:14-15)

Във Втор. 7:3 е писано: и се не сродявай с тях (отнася се за езичниците) : дъщеря си не давай на сина му, и дъщеря му не вземай за сина си; “. При из­бор на съпруг или на съпруга на първо място трябва да се търси волята Бо­жия Бит. 24 гл.

„Могат ли вол и осел да вършеят заедно„, „Не се впрягайте заедно с неверните.:.“ В I Кор. 7:39 ап. Павел поучава: „Tя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне.“ (става дума за вдовиците). За да се създаде здраво и щастливо се­мейство, встъпващите в брак тряб­ва да са вярващ мъж и вярваща де­войка. Желаещите да образуват се­мейство широко да отворят преди всичко духовните си очи. Само та­ка ще оценят душевната красота, благия характер, смирения дух, пос­тоянната воля, благочестивата об­хода и християнското настроение. Ако единият съпруг е невярващ, вижданията върху ценностите в жи­вота ще са различни, мирогледът, моралът ще са различни и тогава трудно, дори невъзможно ще бъде да вървят двамата в семейния живот. Когато мъжът и жената, преди да се оженят са живели нечисто, по­хабили са чувствата си, те в брач­ния живот ще търпят разочарова­ния. В брака не бива да се акценти­ра върху плътските удоволствия, нито върху богатството и красотата. Главното е да се получи Божието благословение и чрез помощта и благодатта на Свeтия Дух двамата съпрузи да прекарат дните си във взаимна вярност, любов, търпение, съгласие. Подпомагайки си един на друг, делейки радости и скърби, мъ­жът и жената могат да възпитат да­дените им от Бога деца в християн­ски добродетели и да изработят своето духовно спасение.

„Mъжете, обичайте жените си… “(Кол. 3:19)

Принципите, по които трябва да протича животът в християнското семейство, са дадени в Еф. 5:21 до 6:4, Кол. 3:18,19,21.

За да има успех едно семейство, то трябва да има „глава“. Това е мъ­жът, когото Бог е дарил с качества и способности, правещи го досто­ен да управлява своя дом. Всичко започва и завършва с любовта. Мъ­жът е длъжен да люби жена си. „Никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява.и Така и мъжът, любейки жена си, ще се гри­жи за нея, ще я защитава, понеже „двамата са една плът“, имат общи интереси. Не случайно Бог така е наредил нещата, щото човек „е дал по-голяма почит и уважение на оная част от тялото, която не я притежава, за да няма раздор, но да има единство… ” „който обича жена си, себе си обича Словото е точно и ясно в изискванията си и към жената: „Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Господа.” Любов, пораждаща покорс­тво!

Бог чрез ап. Павел подчертава най-важните задължения за всеки член на семейството. На децата се нарежда да слушат родителите си, но „в Господа“, т.е. главно като християнски родители. Родителско­ то сърце на християните копнее де­цата им да бъдат спасени, да водят благочестив живот, да имат свобо­да да кажат: „Аз и домът ми ще служим Господу “ (Ис. Нав. 24:15).

Когато родителите карат деца­та си да вършат дела, противни на Божието слово, тогава „…трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци….”

В Еф. 6:4 е казано: „И вие, бащите, не дразнете децата си, а ги възпитавайте в учение и наставление Господне. “. В този стих на пър­во място родителите са наставени какво да не правят: да не дразнят децата си било с излишна строгост, пристрастие, неправда и липса на съчувствие към тях, та послушани­ето на децата да бъда с радост, а не по принуда, с въздишка и мъка. Следва положителната заповед: „…а ги възпитавайте в учение и наставление Господне.…” Мъдро е родителите да насочват умствени­те и сърдечните сили на децата си още от ранно детство към Бога, към Иисус Христос и към духовните въп­роси. Това дълбоко ще се вреже в цялото им естество за цял живот. Родител, пренебрегващ тази поръка, не изпълнява длъжността към чадата си.

Нещастни са тези семейства, ко­ито  не умеят да понасят несгодите, трудностите, лишенията, които изострят несходството на характе­рите си, проявяват неотстъпчивост, упоритост, прилагат самоуправство в отношенията си, изневеряват си. В I Петр. апостолът съветва: „Също и вие, мъжете, живейте благоразумно с жените си, и отдавайте чест на женския пол като на по-слаб съсъд и като на сънаследници на благодатния живот, за да нямате спънка в молитвите си.“

„Аз мразя напускане. “ (Мал. 2:16)

Бог свързва мъже и жени чрез брачни връзки и само смъртта мо­же да наруши този свят съюз. Нито прелюбодеянието, нито развода са по волята Божия. В Мал. 2:15 е пи­сано: „Никой да не се отнася невярно към мъжа си или жена си“. Някога с неправилни обноски мъ­жът може да възбуди ревност в же­на си, а жената да възбуди гнева на мъжа си.

В I Петр. 3:1-7 е посочено как жената трябва да привлича сърце­то на мъжа си и как мъжът да отда­ва почит на жена си. Развод се раз­решава само по причина на прелю­бодеяние, което вкарва смърт в се­мейството (Мал. 2: 13-16). Само то­гава бракът може официално да се разтрогне. Всяко друго съдебно или незаконно разтрогване е против во­лята Божия. „ Който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства, а така също и който се ожени за напусната от мъж и той прелюбодейства…”

Християнското семейство също има трудности, проблеми и не е съвършено. Но ако всеки с преданост и благоговение служи на Господа и се стреми да не прави това, което не желае на него да правят, и всеки изпълнява своето предназначение, Бог ще дава сили, любов, търпение, за да можем с целите си домове да наследим блажената вечност.

Хачик Язъджиян

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *