Технология и Библия

Ако искате можете тук да прочетете пълният текст на публикацията. Технология и библия

Какво общо имат вярата и технологията? Има ли „християнски“ подход към технологията?“ Ранно църковният отец Тертулиан веднъж е задал въпроса: „Какво има Атина с Йерусалим?“ Какво е имал предвид с това: „Какво е общото на Атина – град представляващ културата с Йерусалим – град представляващ вярата?“ С други думи какво общо има вярата с културата? Можем да актуализираме този въпрос така че, той да бъде актуален за нашето съвремие, след което той би звучал така: „Какво има Силиконовата долина с Йерусалим?“

Технологията има влияние

Ще започна с твърденитео че технологията не е неутрална, а че е натоварена със стойности. Например автомобила. Той не е просто неутрално средство за достигане от точка А до точка Б. Напротив той основно и радикално оформя нашата среда и култура.  Градовете ни са построени около пътища и улици за да приютят автомобилите.

Също така цифровата технология не е неутрална. Тя ни променя по дълбок начин. Гари Смол описва как технологичните дейности оформят мозъка ни по определен начин. Той ни внушава, че  цифровата революция „ни поствавя в непрекъснато състояние на частично внимание“, и в това състояние хората „вече нямат време да отразяват, размишляват или да взимат  тактични решения.“ Може би свети Августин е бил прав преди хиляда години, когато е предложил: „Навикът, ако не му се противопоставяме, става необходимост.“ Технологията не е неутрална – тя дълбоко ни оформя по неочаквани начини.

Определени технологии ни насърчават да жертваме общуването за просто „взаимодействие с нещо.“ Американския клиничен психолог Шери Търкъл изследва загубата на емпатия, която се получава, когато жертваме разтоворите „ лице в лице“ само за дигитална връзка.

Факт е, че автоматизацията „променя характера на цялата задача, включително ролите, нагласите и уменията на хората, които участват в нея.“ Той пише, че: „автоматизацията има тенденция да ни превръща от актьори в зрители“ и цитира различни проучвания, включително и такива, които разкриват, че разчитането на GPS вместо да упражнява и изгражда нашите навигационни умения може буквално да оформи мозъка ни по отношение на размера на  хипокампа.

 Тази представа, че технологията не е неутрална, не е нова. Преди деситилетия пророчески гласове, като Нийл Постман и Маршал Маклуън внушаваха, че медиите ни променят. Например въздействието на телевизията е  по – значимо от съдържанието на определено предаване. Всичко, което минава през нея става развлечение, включително, както виждаме и политката. Джон Кълкин обобщавайки Маршал Маклуан пише: „Ние оформяме нашите инструменти, а след твоа те ни оформят.“ Всеки технологичен продукт е създаден със някакво влияние. Той ни открива някои възможности, като същевременно закрива други такива. Поради факта, че технологията е  натоварена с ценности, има и последствия за нас, като християни, докато се занимаваме с технологиите.

Първо трябва да разберем, какво разбираме под технология.

„Технологията е отделна културна дейност, в която човешките същества упражняват свобода и отговорност в отговор на Бог, чрез формиране и трансформиране на естественото творение,  с помоща на  инструменти и процедури за практически резултати и цели.“

Но, ако технологията е нашият начин за отговор на Бога, как знаем как трябва да отговорим? Разбира се нашето най добро ръководство за свят живот е Свещенното Писание.  Но, какво могат да кажат древните Писания за работата ни с модерните технологии? Писанието е светило за ногата ни, но как да Го използваме за да осветявяаме пътя си, когато пътуваме по нови пътища?

Веднъж Джон Калвин предложил следния пример в който се казва, че Писанието е  като „очила“, които ни помагат да виждаме по – ясно.  Един от начините да виждаме по – ясно е като се запитаме: „Каква е историята, в която живеем?“

Ние живеем Coram Deo „в присъствието на Бог“. Големият обхват на историята на Писанието формира християнския мироглед. Като предавка, която свързва двигателя с колелата, християнският мироглед свързва Свещенното Писание  с теми, като технологиите, където гумата докосва пътя.

Технологията и Сътворението

Като начало можем да кажем, че технологият е част от скрития (латентния) потенциал при Сътворението. Творението всъщност е всичко, което Бог е определил да бъде, и това включва технологията, която е част от доброто Божие творение. Ние сме призовани да „напълним земята“. Това не означава само деца, това също означава да разгърнем целия си потенциал и възможности в творението: в изкуството, слеското стопанство, музиката, кулинарията, технологият и др. Бог създаде хорарта по Свой образ – нещо, което има много последствия, включително такива, които изпълват нашия възглед за изкуствения интелект, и за начините по които хората се различават от машините.

Творението е сложно и разнообразно. Например, при изчисляването  можем да  се изкушим да  видими всичко като възможно да се редуцира до информация, данни или алгоритми. Но „не всичко, което се брои може да се преброи.“ Трябва да избегнем редукционизма и да помним, че творението е едновременно разнообразно и сложно.

При сътворението Бог създава модела на  съботната почивка – работата и почивката са част от ритъма на творението. Но с нашите 24/7 дигитални устройства, намирането на време за почивка става все по – трудно. Нашите инструменти ни оформят, а и нашите инструменти никога не почиват. Съботата е  творческа реалност, която ние  отхвърляме на наш риск.

Технологиите и Грехопадението

Някъде близо до началото човешкият род падна в грях, и така цялото творение падна под проклятие. Според думите на апостол Павел в Посланието до Римляните 8:22 „всички твари заедно стенат.“ Нашата работа е възпрепятствана от много „тръни и бодили“, но все пак как грехопадението има отражение върху технологията. Точно как технологията е била „проклета“  и „подложенана на разруха“ е трудно да се каже. Не знаем точно как би изглеждало първичното творение. Но ние знаем, че грехопадението и грехът имат своите последици във всички човешки дейности.

Грехът е като паразит, който се прикача към доброто Божие творение. Може да звучи парадоксално, но дори нещо, като интернет порнографията е възможно само заради Божието творение – то създава възможност за компютърни технологии, както и за човешката сексуалност, но интернет порнографията взима тези две добри творения и ги изопачава и  извращава по начин по който никога не са били предназанчени да бъдат. Най-честият въпрос дали технологията е добра или лоша е фалшива дихотомия. Технологията всъщност е част от доброто Божие творение, но важният въпрос е този: в каква посока е насочена?

Друго важно въздействие на греха е неговото въздействие върху човешкото сърце. Например Вавилонската кула. Това е технологичен проект, който използва новите технологии за производство на тухли. Но този проект е използван от хора, които искат да изградят свой собствен мост между небето и земята. Бог разваля техните планове, но това изкушение да поставим нашето доверие в технологиите продължава, усилията за изграждане на съвременни Вавилонски кули продължават. Терминът „техницизъм“ е дума  която е измислена да се позове на вярата в технологиите, като спасител или освободител на човешкото състояние. За някои доверието в технологиите се простира дотам, че те гледат към него за решение на смъртта. Има хора, които твърдо вярват, че в крайна сметка ще можем да качим мозъка си в компютър и така ще живеем вечно във виртуален рай.  Тази идея се нарича “грабването на задръстеняците.” Някои смятат, че последният враг – смъртта, ще бъде победен чрез технологиите и  така чрез него ще постигнем безсмъртие. Но тази вяра в технологиите е погрешна. Тя се основава на погрешни предположения какво е да бъдеш човек, редукционистичен възглед, като нищо повече  от симулиране на частици от мозъка в софтуер. Анди Круч отбелязва,че „Всеки идол прави две прости и екстравагантни обещания: (1) „Със сигърност няма да умрете“ (2) „Ще бъдете като Богове.“ В псалом 113:16 казва, че всички които правят и се доверяват на идолите ще станат като тях. В този случей крайтата цел е буквалното превръщане в компютър.

Изкупление и Разумна технология

Но Бог не ни е оставил без надежда. Много обичам този пасаж от Посланието на апостол Павел до Колосяни 1:16-20 глава, който описва Христовата роля в изкуплението. Повторението на думата „всичко“ в цитата означава точно това: изкуплението е за всичко. Холандският богослов и държавник Абрахам Куйфер казва: „Не съществува квадратен инч в цялата област на нашето човешко съществуване, над които Христос, който е пълновластен над всичко, не плаче. „Нищо няма значение освен царството, но заради царството всичко има значение.“ Полезен начин да се въърви напред е разпознаването на различни творчески норми, които представляват Божия ред за култура и общество, области, в които сме призовани да упражняваме свободата и отговорността. Тези норми ни напомнят, че когато създаваме технически артефакт, това не са само бита, байтовете, проводниците, зъбните предавки и полупроводниците, но включва социални, икономически, правни, естетически и верови проследствия.

Има различни норми, които могат да ни помогнат да насочват нашите технологични дейности.

  1. Културна съвместимост.
  2. Прозрачност.
  3. Настойничество.
  4. Естетика.
  5. Справедлиост.
  6. Грижа.
  7. Доверие.

Всички тези принципи могат да бъдат обобщени, чрез призива на Христос да  обичаме Господа нашия Бог и ближиния си като себе си.

Последната библейска тема е темата за възстановяването. На къде отиваме? Какво следва? Има много различни възгледи за бъдещето. Оптимиститесе доверяват и вярват на технологията и очакват бъдещата утопия въведена от технологията. Това е фалшив разказа за изкупление,който е  масово разпоространен в наши дни. В другия край на спектъра са песимистите: хора, които са отчаяни от технологиите и вярват, че  в крайна сметка технологията ще ни унищожи.

Библейският разказ се разлилчва много от тези разкази и представя една друга переспектива за бъдещето. Библията започва с градина и завършва с „град от злато“  – град с вякакви неща в него. Но Бог няма да направи всички нови неща, Той ще направи всички неща нови. Прорк Михей пише в 4 глава на своята книга, че: „ще прековат мечовете си на орала и копията си – на сърпове.“ Вредната и изкривена технология, като оръжията ще бъде трансформирана и да се появи отново във форма в която може да бъде използвана за мирни цели. Виждаме, че технологията, която някога е била объркана за грешни цели, ще бъде пренасочена към полезни цели в новото царство.

В крайна сметка трябва да признаем, че виждаме само като през тъмно стъкло и, че не знаем точно как изглежда свят без грях. Но подозирам, че компютрите ще бъдат там, заедно със славата и почитта на народите. В по – горе разгледаните два пасажа от книгата на пророк Исаия и книга Откровение описват възстановяването в смисъла, че всичко е пренасочено в служба на Бога. Междувременно ние чакаме деня на Христовото завръщане и по думите на Луис Смед, ние сме призовани да “влезем в света и да направим някои несъвършени модели на добрия свят, които да дойдат”.

Заключение

Искам да завърша, като напомня на всички ни, че макар и християнският мироглед да е важен, той е недостатъчен сам по себе си: личната връзка с Иисус Христос е от съществено значение!

Философът Джейми Смит пише: „Да бъдеш ученик на Иисус не е преди всичко въпросът да получиш правилните идеи, учения и вярвания в главата си … [;] По-скоро е въпрос на това да си човек, който обичаш правилно – който обича Бога и ближния и е ориентиран към света чрез върховенството на тази любов.“ Това което обичаме се определя от нашите сърца. Животът никога не е религиозно неутрален; всичко идва от сърцето. „От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.“ Нашите сърца, от своя страна, се оформят от навици, практики и ритуали, които постепенно оформят нашите желания.

Но тук е противоречието: нашите навици  се оформят от нашите постоянно присъстващи цифрови устройства. Тези устройства имат своя собствена литургия, изисквайки нашето внимание и посредничество в голяма част от нашия живот. Те  ни оформят и формират по начини, които често не осъзнаваме. Маршъл Маклуън предлага идеята, че “ние ставаме това, което гледаме.“ В нашите наситени с технологии среди трябва да се култивират контра-литургии или това, което Алберт Боргман, християнски философ по технологичните въпроси, нарича “фокални практики”. Тези контрамерки могат да включват духовни практики като отдадено за Бога време, размисъл, отделянето на неделята и пост. Много добре може да се окаже, че противоотровата на оформящата сила на съвременната цифрова технология ще бъде в преоткриването на древната практика на духовните дисциплини. Трябва да разпознаем ролята на Светия Дух в нашия живот, за да култивираме добродетели и да оформяме сърцата си. И не само в нашия индивидуален живот, но и в нашето обществото, Светият Дух работи, за да ни помогне да разберем заедно как да живеем вярно в сегашният век. Не бива да оставяме оформянето на нашия дигитален свят само на инженерите и компютърните учени – тяхната работа трябва да бъде информирана от прозренията на християнски социални учени, артисти, писатели, философи, богослови и другите вярващи.

Според  Фред Брукс: “Ако искаме нашите творения да бъдат истински, красиви и добри, трябва да се грижим за сърцата си”. Без връзка с Христос, любов към ближния и помощта на християнската общност, всяка работа за оформяне на технология или култура, чрез нашата собствена сила е обречена на провал. В един свят, често привлечен от заслепяваща технология, трябва да бъдем нови създания, пътепоказатели, хора, чиито сърца и живот се стремят да бъдат верни на Бога “.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *