Силата на слабата молитвa

Силата на слабата молитвa

Силата на слабата молитва

Когато се питате дали си струва да се молите

 

Като дойде при учениците, видя много народ около тях и книжниците, които се препираха с тях.
Щом Го видя, целият народ се слиса, и като се стекоха, поздравяваха Го.
Той попита книжниците: за какво се препирате с тях?

Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух:
дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.
Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!
И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен.
И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство;
и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.
Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми.
А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него!
И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло.
Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.
И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним?
Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.

Марк 9:14 – 29

 

 

„тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва“

Марк 9:29

 

Днес няма да си говорим за Конкорди, а за самолети от селскостопанската авиация.

Някои от вас се молят като самолет Конкорд – леко, гладко, възвишено и мощно. Думите ви отекват в облаците и разтърсват небесата с тътена на свръхзвуковата скорост. Ако се молите като Конкорд, моите поздравления! Ако ли не, разбирам ви.

Може би по-скоро сте като мен – като селскостопански самолет. Летите ниско, дълго кръжите над една и съща поляна и понякога сутрин с мъка и с манивела запалвате стария двигател.

Повечето сме така. Молитвеният ни живот се нуждае от пренастройка.

На едни им липсва постоянство. Веднъж молитвеният им живот е като пустиня, друг път – като оазис. Продъл­жителни, безводни и сухи периоди, прекъсвани от кратки потапяния във водите на общението с Бога. Дни и седмици наред се молим рядко, а после нещо става – чуваме проповед, прочитаме книга, преживяваме нещастие. Нещо ни подтиква да се молим и ние се гмуркаме. Потапяме се в молитвата и излизаме освежени и обновени. След това възобновяваме пътуването, но не и молитвите си.

На други им е иужна искрсност. Молитвите ни са някак празни, заучени и закостенели. Повече изпълнени с ритуал­ност, отколкото с живот. И макар всекидневни, те са еднообразни.

А на други пък им липсва честност. Честно се питаме дали има смисъл от молитвите. Защо небесният Бог ще иска да разговаря с мен? След като Той знае всичко, кой съм аз, та да Му кажа каквото и да било? След като Бог владее над всичко, кой съм аз да правя каквото и да било?

Ако имате проблеми с молитвата, ще ви представя най – подходящия човек за вас. Не се притеснявайте, той не е някой монах светец. Не е апостол с мазоли на коленете. Нито пък вглъбен в себе си пророк. Той не е възвишен пример за това, колко много пьт има да извървите. Напротив. Селскостопански самолет – същият като нашите. Родител с болно дете, което се нуждае от чудо. Молитвата на бащата не е кой знае какво, за разлика от отговора. Но тогава си припомняме. Силата не е в молитвата, тя е в този. който я чува.

Човекът се моли от отчаяние. Синът му, единственият му син, е обладан от демон. Не само е глухоням и епилептик, но и е обладан от зъл дух. От детски възраст демонът го хвърля в огън и във вода.

Представете си болката на бащата. Другите татковци гледат как децата им растат и съзряват, а неговото момче години наред се мъчи пред очите му. Докато другите учат синовете си на занаят, той се опитва да опази живота на своя.

Каква съдба! Не може и за миг да остави детето без надзор. Кой би могъл да знае кога ще е следващият пристъп? Бащата трябва да остане на повикване, буден двайсет и четири часа в денонощието. Той е отчаян и изтощен. Молитвата му отразява и двете.

„Ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.“ Марк 9:22

Чуйте тази молитва. Звучи ли ви смело? Уверено? Силно? Едва ли.

Една дума щеше да промени звученето. Ако вместо да каже „ако“, бащата бе казал „след като“? „След като можеш да направиш нещо, смили се над нас и ни помогни.“

Уви! Той казва „ако“. На гръцки е още по-изразително. Глаголното време изразява съмнение. Сякаш мъжът казва: „Изглежда този дух не е по силите ти, но ако можеш…“ Класическа молба на „селскостопански самолет“. Повече мекушава, отколкото мощна. Стеснителна, а не настъпа­телна.

По-скоро като куцукащо агне, търсещо овчаря, откол­кото като горд лъв, ревящ в саваната. Ако неговата молитва прилича на вашата, не губете кураж, защото именно тук започва истинската молитва.

Тя се ражда като копнеж. Като открита молба. Обикно­вени хора, които се взират във връх Еверест. Без преструвка. Без перчене. Без позьорство. Просто молитва. Крехка, но все пак молитва.

Понякога ни се иска да спрем да се молим, докато не научим как да се молим. Чуваме молитвите на мъдрите. Четем за дисциплината на духовно зрелите. И предчувстваме колко още път ни чака.

Вместо да се молим неумело, предпочитаме изобщо да не го правим. И преставаме. Или се молим рядко. Изчакваме да се научим как да се молим.

Добре, че този човек не прави същата грешка. Той не е кой знае какъв молител. А и молитвата му не е кой знае какво. Той дори си го признава! „Вярвам, умолява той. Помог­ни на моето неверие!“ (виж Марк 9:24)

Тази молитва не е предназначена за наръчник по покло­нение. От продуманото няма да стане никакъв псалом. Тя е проста – без тайнствени формули и славословия. Но Иисус откликва. Той откликва не на красноречието, а на болката на човека.

Христос има много основания да пренебрегне молбата на този човек.

Например, защото тъкмо се връща от планината – плани­ната на Преображението. Там лицето Му се бе изменило, а дрехите Му бяха станали бели и блестящи (виж Лука 9:29). Само минути преди това от Него се излъчваше страхотна светлина. Земните товари бяха заменени с небесен разкош. Бяха се появили Мойсей и Илия, ангелите Го насърчаваха. Беше издигнат над прашния хоризонт на Земята, поканен да влезе във възвишеното. Пътуването нагоре действително бе ободряващо.

Но слизането надолу е обезсърчаващо.

Живея в града, и като дете често ходех на вилата на баба и дядо в едно, планинско селце на час път от града в Родопите. Това селце беше пълната противоположност на града. Беше тихо. Чисто. И най-вече прохладно. Градът бе сауна.

Пътуването надолу бе винаги подтискащо. Мизерията, горещината и мръсотията ни удряха като вълна. Изправяхме се пред огромното изкушение дазавием и да се върнем обратно.

Ако се чувствах така след една седмица в планината, представете си как трябва да се е чувствал Господ, след като е зърнал небето!

Погледнете бъркотията, която Го посреща при завръ­щането Му. Учениците и книжниците се препират. Тълпа зяпачи наблюдава. На показ е изнесено момче, страдало през целия си живот. А бащата, дошъл за помощ, е обезверен, отчаян, че никой не може да му помогне.

Не е чудно, че Христос казва: „ О, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? “ (19 ст.)

Никога разликата между небето и земята не е била толкова осезаема.

Никога арената на молитвата не е била толкова пуста. Къде е вярата в цялата картина? Учениците са се провалили, книжниците се забавляват, демонът тържествува, бащата е отчаян. Ще се затрудните да откриете и една игла вяра в тази купа сено!

Може би, ще се затрудните да откриете и своята игла. Навярно вашият живот също е страшно далеч от възви­шеното. Шумна къща. Пищящи деца, вместо пеещи ангели. Студена религия. Вашите духовни водачи повече се разправят, откол­кото служат. Непреодолими проблеми. Не помните и ден да е минал без главоболия и терзания.

И все пак сред грохота на съмненията се издига плахият ви глас: „Ако можеш да направиш нещо за мен…“

Нима подобна молитва може да промени нещо?

Нека евангелист Марк отговори на този въпрос.

А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него!
И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло.
Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.

Марк 9 :25 – 27

 

Това обезпокоява учениците. Веднага след като си тръг­ват от тълпата, те питат: „ Защо не можахме ние да го изгоним?“

Какво им отговаря? „ Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва.“

Каква молитва? Чия молитва довежда до промяната?

Молитвата на апостолите ли? Не, те не се молят. Тогава трябва да са молитвите на книжниците? Може би са отишли в храма и са се застъпили. Не. Книжниците също не се молят. Тогава сигурно тълпата? Може да са организирали нощно бдение за момчето. Не. Хората не се молят. Нито за момент не прегъват коляно. Тогава чия молитва според Христос изгонва демона?

В този разказ има само една молитва. Това е честната молитва на страдащия баща. И тъй като Бог се трогва повече от нашите болки, отколкото от красноречието ни, Той откликва. Така постъпват бащите.

Точно така постъпил и Джим Редмънд.

На Олимпиадата в Барселона през 1992 г. неговият син Дерек Редмънд, 26-годишен британец, бил сред фаворитите в състезанието на четиристотин метра гладко бягане. На фаталната полуфинална серия в десния му крак се появила остра болка. Той се сгърчил на пътеката със скъсано ахиле­сово сухожилие.

Докато медицинският екип се приближавал към него, Дерек успял да се изправи на крака. „Това бе животински инстинкт“, казал по-късно. Подскачайки на един крак, той продължил, като разблъсквал треньорите в безумен опит да завърши състезанието.

Когато навлизал във финалната права, един едър човек разбутал тълпата. На тениската му стоял надпис: Днес прегърна ли детето си?, а шапката предизвиквала: Просто го направи. Мъжът бил Джим Редмънд, бащата на Дерек.

Не си длъжен да правиш това – казал той на просъл­зеното момче.

Не, трябва – отвърнал Дерек.

Добре – казал Джим, – тогава ще го завършим заедно.

Така и направили. Джим обвил ръката на Дерек около рамото си и му помогнал с накуцване да стигне до финала. Докато отблъсквали хората от охраната, главата на сина от време на време клюмвала върху бащиното рамо, но те останали в коридора на Дерек до края.

Публиката ръкопляскала. После хората се изправили на крака и започнали бурно да аплодират. А накрая, когато синът и бащата финиширали, по очите им се стичали сълзи.

Какво накарало бащата да постъпи така? Какво го нака­рало да напусне трибуните и да отиде при сина си на пистата? Силата на неговото дете ли? Не, болката му. Синът бил наранен, но се мъчел да довърши състезанието. Бащата дошъл, за да му помогне да финишира. Бог постъпва по същия начин. Молитвите ни може и да са странни. Но тъй като силата на молитвата е у Този, който я чува, а не у този, който я изрича, си струва да се молим.

Хачик Язъджиян