Тайната на победата

Тайната на победата

„Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки. “

I Послание към Kоринтяните 16:13

ТОВА ПЪТУВАНЕ БЕШЕ УЖАСНО. Както Денислав се бе опасявал, неговият братовчед му създаваше само проблеми. Всеки път, когато бяха заедно, се забъркваха в някаква каша.

– Той просто ме подтиква да върша нередни неща – сподели Денислав с Андрей преди време. – Миналата година беше донесъл едно порнографско списание. Аз не исках да го разглеждам, но се страхувах, че ще ме помисли за глупак. Затова се съгласих.
– Май наистина лошо ти влияе – каза Андрей.
– Понякога не само лошо ми влияе, но като че ли има контрол над мен.
Андрей влезе в стаята и се върна с книга в ръка. Подаде я на Денислав с думите:
– Когато пак се опита да те изкуши, остани сам и прочети „Песента на краля“. Това ще ти даде сила.

 

Изкушението дойде по-скоро от очакваното. Докато родителите им си приказваха на двора, братовчед му се наведе към него и прошепна: „Довечера сме на купон.“
По-късно, когато двамата бяха сами, той каза на Денислав: „Щом нашите си легнат, изчезваме! На едно момиче от компанията родителите са извън града. Всички се събираме у тях!“

Денислав се замисли как да откаже, но за беда нищо не му идваше на ум, затова цяла

вечер с ужас очакваше излизането. Не знаеше как да се отскубне. После си спомни за книгата на Андрей. Каза „лека нощ“ на всички, кимна на братовчед си, който му смигна, и отиде в гостната.
„Господи, научи ме какво да правя!“ – помоли се той, седна на дивана и отвори книгата. Намери историята и започна да чете.

Песента на краля

Тримата рицари седнаха около масата и се заслушаха в думите на принца.
– Баща ми, кралят, обещава ръката на сестра ми на онзи от вас, който се покаже достоен!
Принцът млъкна и се загледа в лицата им – обветрени от дълги походи, набраздени от битки и двубои. В цялото кралство нямаше по-добри войни от тях.
А те не познаваха по-красива девойка от принцесата.
Всеки поотделно бе молил краля за ръката и. Ала кралят бе обещал само да им даде възможност да докажат кой е най-достоен за дъщеря му. И ето сега бе дошло времето на изпитанието.
– Всеки от вас трябва да стигне до замъка на краля през Хемлокската гора – каза принцът.
За миг се възцари пълно мълчание. Рицарите много добре знаеха колко опасна е тази тъмна, смразяваща гора. Там живееха неверците – дребни, лукави същества с жълти очи. Неверците не бяха силни, но бяха хитри и многобройни. Някои ги смятаха за изгубени пътници, преобразени от гъстия мрак, в който живееха.
– Сами ли ще прекосяваме гората? – попита Карлайл. Странен въпрос за най- силния от тримата и при това най-добрия меч в цялото кралство.
– Всеки може да си избере придружител.
– Но в гората е пълен мрак. Как ще се ориентираме? – обади се този път Алън. Той не беше толкова силен като Карлайл, но пък беше много по-бърз. Беше прочут с пъргавината си. Стотици пъти се беше измъквал от вражеска обсада благодарение на завидната си бързина. Но бързината е безсмислена, ако не знаеш в каква посока да вървиш. Затова Алън бе попитал: „Как ще се ориентираме?“
Принцът кимна, бръкна в торбата си и извади една флейта от слонова кост.
– Има само две такива флейти – обясни той. Другата е при краля.
Той допря инструмента до устните си и засвири нежна мелодия. Рицарите никога не бяха чували подобна целебна музика.
– От флейтата на баща ми ще се носи същата песен. По нея ще се ориентирате.
– Как така? – попита Алън.
– Три пъти на ден кралят ще свири тази песен от кулата на замъка: когато изгрее слънцето, когато достигне зенита си и когато залезе. Вслушвайте се внимателно. Следвайте мелодията и тя ще ви отведе до замъка.
– Само още една такава флейта ли има?
– Само една.
– И ти и баща ти свирите една и съща песен?
-Да.
Разпитваше Касидън. Той беше известен със своята наблюдателност. Виждаше онова, което другите не виждаха. Познаваше откъде е пътникът по калта от ботушите му. Разбираше дали някой говори истината по очите му. Разпознаваше числеността на вражеската войска по ятото подплашени птици.
Карлайл и Алън се почудиха защо разпитва за флейтата. Но скоро щяха да разберат.
– Изберете внимателно придружителите си ֊ предложи принцът.
Те така и направиха.
На сутринта тримата се метнаха на конете си и навлязоха в Хемлокската гора. След всеки от тях вървеше придружител.

Денислав се сепна. Някой почука на вратата. Той вдигна поглед и видя братовчед си.
– Всички си легнаха – прошепна братовчед му, – ще се върна след малко. – А после каза на висок глас: – Лека нощ, Дени. До утре.
Денислав въздъхна. „Тези рицари не са единствени пътници в тъмната гора.“ – каза си той и се зачете отново.

Бавно минаваха дните за жителите на кралството. Всички знаеха за изпитанието и с нетърпение очакваха да видят кой ще стане жених на принцесата. По три пъти на ден се лееше песента на краля над Хемлокската гора. И по три пъти на ден хората спираха своята работа, заслушани в нея.
След много дни и безбройни песни един от стражите съзря две фигури да излизат залитайки от вековния лес. Никой не можа да каже кои са те. Бяха твърде далеч от замъка. Мъжете бяха без коне и доспехи.
– Побързайте! – заповяда кралят на хората си,- Доведете ги и се погрижете за тях, но не казвайте на никого кои са те. Облечете рицаря като принц. Довечера на бала ще видим лицата им.
Той разпусна тълпата от придворни и ги подкани да се приготвят за кралския пир.
Вечерта в празничния чертог цареше особена тържественост. По знак на краля всички мигом утихнаха и той засвири на флейтата си. За пореден път от изящния инструмент се разнесе нежна песен. Всички приковаха очи към вратата.
Мнозина мислеха, че това ще бъде Карлайл, най-смелият. Други смятаха, че ще бъде Алън, най-бързият. Но нито едните, нито другите се оказаха прави. Касидън, най-мъдрият, беше преминал невредим през гората.
Той прекоси чертога и се поклони пред нозете на краля.
– Разкажи ни за твоето пътешествие – подкани го кралят.
Гостите се приведоха напред, за да чуят по-добре.
– Неверците се оказаха много подли – започна Касидън.- Те ни нападаха, но ние отблъсквахме атаките им. Откраднаха ни конете, но ние продължихме. Ала онова, което наистина ни сломи, беше далеч по-опасно.
– И какво беше то? – попита принцесата.
– Те имитираха.
– Имитираха? – учуди се кралят.
– Да, Ваше Величество. Всеки път, когато вашата песен огласяше гората, зазвучаваха стотици подобни флейти. Навред около нас ехтеше музика.Отвсякъде се носеха песни.
Не знам какво се е случило с Карлайл и Алън – продължи той, – но знам, че силата и бързината няма да помогнат на човека да различи вярната мелодия.
– А ти как различи моята песен?
– Избрах си подходящ придружител – отвърна рицарят и даде знак на другаря си да влезе.
Всички ахнаха. Това беше не друг, а принцът. Той държеше своята флейта в ръка.
– Знаех, че само още един човек може да свири тази песен като вас – обясни Касидън, – затова помолих тъкмо него да ме придружи. Докато напредвахме в непроходимия лес, той свиреше ли, свиреше. И аз научих така добре вашата песен, че макар да се мъчеха да я заглушат с хиляди лъжливи флейти, аз ясно я различавах и я следвах.

 

Когато Денислав затваряше книгата, от нея падна една бележка. Той я вдигна и прочете: „Следвай песента на краля, Денислав. С обич, Андрей.“
– Да, Андрей. Точно така ще направя – реши Денислав. След няколко минути братовчед му надникна в стаята.

 

– Хайде, Дени. Да се махаме оттук.

– Аз реших да не идвам.

– Какво?! Хайде бе, не ставай глупав. Давай да се позабавляваме.

– Не, благодаря – гласът на Денислав не потрепваше. – Ще си стоя вкъщи. После той добави с усмивка:

– Трябва да послушам малко музика.

 

ПОБЕДАТА

Много често животът на християнина прилича на изкачване по стръмен склон.

Сам Христос го нарича „тесен път“. По този път има много изкушения – възможности, които ти предлагат да спреш, да се заблудиш или да се откажеш. Нашият могъщ враг Сатана е осеял пътя ни с капани, с празни, глупави, моментни наслади. Твърде често ние посягаме да вземем „ябълката“, която той ни предлага. Мислим си, че това е „детска работа“, безобидно забавление, или просто ни се иска да видим какво става там, в „забранената зона“. Някога Ева разбра, че е по-добре да не паднеш в ка¬пана, отколкото след това да се мъчиш да излезеш от него. Много от нас, вече като възрастни, научаваме този труден урок.

Но има една тайна, която може да помогне.

Това е тайната да разбираме какво има под лъскавата опаковка на изкушението. Тайната е да различаваме греха под каквато и форма да ни се представя, за да можем да му устоим навреме. Обикновено изкушението идва чрез някое списание, телевизия, интернет или чрез „приятели“. То изглежда винаги дребно, безобидно. Цялото ти същество крещи: „Давай, отхапи си съвсем малко.“
Но ако знаем, че примамливата захаросана ябълка е всъщност отровна, няма да ни хрумне да я опитаме.

Аз открих една много окуражаваща истина – колкото по-дълго устояваш на някакво влечение, толкова повече то отслабва.

Разбира се, отначало ти изглежда неустоимо, струва ти се, че не можеш да не се поддадеш, но това е само илюзия. Ти си силен да победиш изкушението! Чуй „песента на краля“- тя е отправена към теб!

Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне; противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви в света.
I Послание на Св. Ап, Петър 5:8 – 9

И тъй, покорете се Богу; опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас.
Послание на св. Ап. Яков 4:7

облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите.
Послание св. aп. Павел към Ефесяните 6:11 – 13

 Хачик Язъджиян