Неохотният пратеник

Неохотният пратеник

Вероятно най-добре познатата, но и най-малко разбираната книга в Библията е Книгата на пророк Иона. От гледна точка нагледна точка на човечеството историята за „Иона и кита“ е станала част от литературата и фолклора ни – невероятна история като древногръцки легенди или Римска митология. Повечето хора са запознати с историята, но на самата книга се гледа или със самодоволна усмивка, или с откровена насмешка – като на една от „басните“ в Библията. Не се приема сериозно. Не се приеа исторически. Тя е просто приказка за една голяма риба.

Поради това повърхностно отношение историческото послание и силата на тази книга са неясни. Иона е истински, жив, направен от плът и кръв човек, който исторически е живял и е споменаван на други места в Свещеното Писание. Четвърта книга Царства се отнася към него като към исторически пророк, за какъвто е и представен от Господ Иисус Христос в Евангелието от Матей 12:40.

Темата на настоящата история може да се открие в последните две глави от тази малка книга. Там, след премеждието с кита (или рибата), Иона отива в Ниневия, където Бог го е изпратил първоначално. Там той разгласява посланието, което Бог му възлага да разгласи. Когато си зададем въпроса: „Защо първоначално Иона отказва да отиде в Ниневия?“, стигаме много близо до същността на посланието в тази книга.

Знаете как започва историята:

 „И биде слово Господне към Иона, син Аматиев:
„стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в него, защото злодеянията му достигнаха до Мене“. И стана Иона да побегне в Тарсис от лицето Господне; дойде в Иопия и намери кораб, който отиваше за Тарсис, плати за превоз и влезе в него, за да отплува с тях в Тарсис от лицето Господне. (1:1-2).

Удивително е как когато се опитваш да избягаш от Бога, можеш да намериш кораб, готов да те вземе. След това се разразява голяма буря, моряците го хвърлят в морето и една голяма риба го поглъща.

Във втората глава на книгата на пророк Иона ние го виждаме да се моли на Бога да го спаси от утробата на рибата. На третия ден Бог отговаря на молитвата на Иона : Рибата получава ужасни болки в стомаха и го изхвърля на сушата. След това в глава 3 стихове 1 и 2, ни се казва:

И биде слово Господне към Иона втори път: „стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в нея, което Аз ти заповядах“.

Заповедта на Бог съдържа нюанс на неумолимост. Бог не променя решението си ни най-малко. Накрая Той променя решението на пророка – но Бог не отстпва от поръчението, което е дал на Иона да отиде и да прогласи в Ниневия.

Защо Иона желае толкова силно да избегне това, което му е заповядано? Защо не иска да отиде в Ниневия? Защо бяга от Бога?

Някои изследователи на Библията смятат, че Иона е имал примитивна представа за Бога – че Го е считал за просто племенно божество, само за Израил. Считал е, че Бог не би могъл наистина да се интересува от Ниневия и че ако Иона успее да избяга от родната си земя, ще избяга и от Бога. Струва ми се, че тази идея се оборва от собственото отношение на Иона към Бога. Когато пътниците молят Иона да се представи, той им казва: „аз съм евреин, почитам Господа, Бога на небесата, Който направи морето и сушата“ (Иона 1:9). Това не ми звучи като описание на племенно божество. Не, не заради това Иона избягва да отиде в Ниневия.

Всъщност отговорът е точно противоположният: Иона познава Бога твърде добре и заради това не отива в Ниневия. Това звучи ли странно? Добре, да погледнем началото на 4-та глава:

„От това Иона се силно огорчи и възнегодува. И моли се той Господу и рече: о, Господи! не говорех ли това, когато бях още в моята земя? Затова и побягнах в Тарсис, защото знаех, че Ти си Бог благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив и съжаляваш за бедствието.“ (Иона 4:1 – 2).

Иона знае точно какъв е Бог – благ, милосърден и многомилостив – и поради това той избяга и не отиде в Ниневия! Не иска Ниневия да се покае и да бъде спасена – желае Ниневия да бъде разрушена! Това е смайващо, не мислите ли? Иона мрази жителите на този жесток, кървав град – град, който често изпраща нашественици в неговите земи да плячкосват и убиват. Иона иска отмъщение, а не милост за безбожните ниневийци!

И така, в усилието си да предотврати това Бог да покаже милост към омразния му враг, Иона бяга в Тарсис.

Ето едно удивително прозрение за Божията същност и доказателство за това, че Бог от Стария Завет и Бог от Новия Завет са един и същи Бог! От време на време хора, които не вярват в Библията – предимно хора които са образовани отвъд своята интелигентност – казват, че Бог от Стария Завет е отмъстителен, гневен Бог, Който винаги убива хората със светкавици и гръмотевици. Но това не описва Бога, когото Иона познава. Той вижда Бога като „благ и милосърден, дълготърпелив и много­милостив и съжаляваш за бедствието.

В тази история има някой, който е отмъстителен и гневен, който желае да види големия град пълен с хора, повалени от светкавици и гръмотевици от небето. Но това не е Бог, а Иона! Наказанието от хората е винаги много по-сурово, по-своенравно и гневно от наказанието на Бога. Божието наказание е справедливо и милостиво. Тъкмо Бог – Бог от Стария Завет, проявява благодат и милост и винаги се обвързва с търпелива любов.

Затова Бог повторно заповядва на Йона да отиде в Ниневия. Иона все още не иска да направи това, но си спомня своя тридневен престой в утробата на рибата.

И отива.

И така, най-накрая Иона отива в Ниневия, голям град – толкова голям, че отнема три дни само за да се премине от единия край на града до другия. Смятало се е, че „един ден път“ е деветнайсет километра, така че тридневното пътуване е било около петдесет и седем километра. Това е един доста обширен град. В много отношения той вероятно е бил група от градове и квартали, каквито са Лос Анжелис и Ню Йорк. Той е бил разположен около бреговете на река Тигър и е образувал столицата на великата Асирийска империя. Разгласяването на Божието послание в такъв голям град отнема известно време. Затова Иона започва своето пътуване през града, като вика, че след четиридесет дни Бог ще разруши града.

 

Обикновено такова послание не би било много добре прието. В Библията се казва, че когато други пророци с подобно послание са били изпращани в порочни градове, са били изгонвани с присмех от града – или още по-лошо. Но в тази история се случва нещо удивително:

И повярваха ниневийци в Бога: обявиха пост и облякоха се във вретища, мало и голямо.“(Иона 3:5).

 

А когато царят научава за това,

и той стана от престола си, съблече царското си облекло, облече се във вретище и седна в пепел, като заповяда да прогласят и кажат в Ниневия от името на царя и на велможите му, „щото ни човеци, ни добитък, ни волове, ни овци да не ядат нищо, нито да ходят на паша, и вода да не пият; човеци и добитък да бъдат покрити с вретище и силно да викат към Бога; всеки да се отвърне от лошия си път и от насилието на ръцете си.“ (Иона 3:6-8).

 

И народът на Ниневия прави точно това, което Бог (чрез Своя неохотен служител Иона) му казва да направи. Бог вижда това и преценява сърцата и деянията им:

„И видя Бог делата им, че те се отвърнаха от лошия си път, и съжали за злото, за което бе казал, че ще напрати върху тях, и го не напрати.“ (Иона 3:10).

Защо народът на Ниневия се вслушва в посланието на Иона? Самият Господ Иисус Христос ни дава отговор. В Евангелието на Лука 11, Той се позовава на този разказ и казва: „Както Иона беше личба за ниневийци, тъй и Син Човеческий ще бъде за тоя род.“ (Лука 11:30). Някои изследователи на Библията смятат, че характерът на Иона се променя от преживяното му в утробата на кита. Съществуват някои интересни, исторически потвърдени случки с хора, които са поглъщани от риби или китове, точно както Иона е бил погълнат. Препоръчвам Хармонията на науката и Писанието от Хари Римър, където той разказва за английски моряк, който пада през борда и е погълнат от риба. Един или два дни по-късно рибата е видяна да се носи по повърхността на водата и е извадена на брега. Когато я разрязват, за свое учудване моряците откриват своя спътник жив. Той оцелява от това преживяване, но кожата му става тебеширено бяла и остава такава до края на живота му.

   Д-р Римър говори с него и научава подробности за преживяването му. То е ясно потвърдено. Има поне пет-шест други разкази като този.

Ако лицето и тялото на Иона са потвърдили очевидните доказателства за това, че е бил погълнат жив от риба като наказание от Бога в живота му, може да бъдете сигурни, че хората са го приели сериозно, когато е говорел за надвисналото над техния град Божие наказание. Иона е живо доказателство, че Бог мисли това, което казва. Градът се покайва до последния човек и Божието наказание е отменено.

В заключителната глава на книгата четем за срещата на Иона и Бога. Може да очаквате историята да свърши в гл. 3, когато градът се покайва във вретища и пепел. Но четвъртата глава на Книга на Иона ни показва, че фокусът на тази книга не е върху града Ниневия, а върху човека Иона – и върху Божието сърце. В тази глава четем, че Иона се гневи на Бога. Защо? Защото Бог прави точно това, което казва, че ще направи, тъкмо това, което Иона се страхува, че ще направи Той: пощадява град Ниневия. Ето защо Иона първоначално бяга – за да не покаже милостта си Бог към вражеския град. Иона е толкова горчиво разгневен на Бога, че наистина пожелава да умре.

 

След като изслушва тирадата от ярост и искането на Иона Бог да го погуби, Бог разменя ролята си с Иона. Той задава въпрос на Своя слуга:

„нима това те тъй силно огорчи?“ (Иона 4:4).

Иона дори не отговаря. Той сяда на скалите над града и чака да види какво ще направи Бог. Не зная колко време е минало, но трябва да са били няколко дни, защото на първия ден Бог осигурява едно растение, което да пази сянка на Иона. На следващия ден, когато слънцето изгрява растението изсъхва, а Бог праща източен вятър, който издухва жегата от пустинята към Иона. Той седи там, поти се и страда до изнемогва. И отново моли да умре, а Бог отново се противопоставя на отношението му:

„И рече Бог на Иона: „нима тъй силно се огорчи за растението?“ Той рече: „твърде се огорчих, дори до смърт“. (Иона 4:9).

Лесно е да се обвини Иона, но повечето от нас в един или друг момент са казвали нещо подобно на Бога: „Разбира се, че съм ти гневен, Боже. Ти не постъпваш честно. Не харесвам начина, по който правиш нещата. Не разбираш как се чувствам. Не наказваш злосторниците. Аз имам правото да съм Ти гневен, Боже, защото не правиш нещата по правилния начин.“

 

И тогава Бог показва на Иона нелепото безразсъдство на неговото отношение. В стихове 10 и 11 Той изтъква на Иона, че седи там и се самосъжалява, и му е жал за едно растение, което дори не е посадил или отгледал. Защо тогава, той не е почувствал дори и най-леко съчувствие за 120 000 души в град Ниневия, които са толкова невежи за Бога и духовните въпроси, че са като децата, които не различават дясната си ръка от лявата!

 

В този момент книгата е изключена свързано. Защо? Защото не е отговорен тъкмо там, където трябва да се откаже: в самото сърце на Бога! Повече от нас много приличат на Иона: грижи се за собствениците си егоистични желания и нужди, за собствеността си дневен ред, за вашите нищожни предпочитания. При Иона това е било растение; при вас или при мен това може да бъде колата, работа, къщата или нещо друго. Нас ни е грижа за нета. Грижа ни е за себе си. Бог се грижи за хора, за живите, туптящи, страдащи човешки души.

  Бог обиква тези ниневици, независимо че Иона ги мрази. Кой е вашият враг днес? Вероятно ще се види, за да види как Бог изпрати Своето наказание на някой от световен лидер. Или на останалите до вас заядлив съсед. Или на човека, който е откраднал колата ви. Или на пияния шофьор, който ви е отнесъл любимия човек. Или на властващ християнин, който ви вгорчава живота в църквата. Но Бог обича този човек, така, както е обичал ниневиите. Вие искате този човек да пострада, но Бог обича този човек и може да ви даде да му/й даде здраве. Сигурно сте гневни и нетърпеливи, когато Бог отлага наказанието Си над този човек.

Но Бог иска да види всички хора по начина, по който Той ги вижда. Той иска да заживее с Неговото сърце и да гледа света на очите Му. Бог не е изпратен на света, за да оповестим словото на Йона – слово на предупреждение и слово на милост. Всички около нас са хора, които не са стигнало благовестието на евангелието. Можем да открием, че са безбожни и непокорни. Може да се изпрати от живота си като бунтуващи се, отвратителни хора, които заслужават вечни мъже. Не е в духовно отношение като деца, които не се различават от дясната от лявата си ръка. Те са тези, към които е насочена Божията любов, благодат и състрадание и Той иска да не изпрати при тях, за да им разкажем за Неговата любов.

 

Бог не е изпратен, за да бъде знак на нашето поколение, така, както е изпратен Иона, за да бъде знак на неговото поколение. Какъв е този знак? Това е знак на Иона, знак на възкресение, знак на хора, които някога са били мъртви и които са съживени в Христос. Нашето изпращане е ясно: Ние служим на Бог, Който може да възкреси мъртвите, да възкреси тези, които са погълнати във утробата на кит, погълнати в грях и срам, погълнати в униние и безнадеждност.

 

Иона бяга от своето призвание. Той се гневи на Божието милосърдие. Някои да научим урока от живота на Иона. Нека всеки от нас служи слушно да върви натам, където Бог иска да вървим; да казва това, което Той иска да казва; да прави това, което Той иска да правим. Вместо да се гневим на милосърдието на Бога, някак Неговото милосърдие не се изпълнява с радост и чувство за тържествоване, като оповестим посланието Му към хората от всеки следващ ден.

Амин.

 

Хачик Язъджиян